За учредената през 1969 година „Фондация Кацарови“ разбрах едва по време на престоя си в Женева през 1974 година, когато бях награден с бронзов медал на Женевския конкурс за музикално изпълнение на валдхорна. Професор Кацаров, който имаше специално отношение към културните прояви и по-специално към музиката, ми отпусна двегодишна стипендия, за да реализирам мечтата си – да специализирам диригентство на оркестър и на хор в Женева. Така имах привилегията да бъда ученик на бележития оркестров диригент Мишел Горбоз.
По време на престоя ми в Женева, професор Кацаров непрекъснато ме окуражаваше. Посещаваше редовно моите концертни изяви. Той беше един сърцат човек, изпълнен с доброта като едновременно с това беше много енергичен. Спомням си с възхищение за него.
През 1971 година създадох в София един мъжки и един смесен хор, които продължавам да ръководя и днес. А през 1980 година поех ръководството на Софийския женския хор, ансамбъл, добил голяма голяма известност в последните 25 години. Благодарение на финансовата помощ от „Фондация Кацарови“ успях да осъществя най-съкровената си мечта – да покажа зад граница тези великолепни български гласове.
Днес, за моя голяма радост, редовно съм канен на турнета в чужбина както с женския хор, така с мъжкия и смесения хор.
Благодаря на членовете на Управителния съвет на „Фондация Кацарови“ за вниманието, с което насърчават съотечествениците ми да работят за благото на страната ни.
